Псведо - патриоти, горят за една пара, във телевизора изгубени, запленени, без фантазия, блян за чуждата мечта, не водят битки, ала все са победени...   Бият се в гърди, силно ехото кънти, бясна надпревара - кой е по - по - най, блясък на стъкла, ала самота шепти, сменят маски и се търсят до безкрай...   Падне някой, ръка се мърда да посочи, вижда се стъпало, уж да се издигнат, ала стават малки, сянка пак подскочи, от себе си бягат, за да се настигнат...   За любов говорят, пеят, дори купуват, но не помнят или не знаят да обичат, в сън летят, живеят, денем си бълнуват, мечти на изтритите банкноти приличат...   Боли? Нали? Мисълта за нашите деди... За там, на село, между жито и живот, за тогава, когато любовта ги победи, за семеен дом, а не един богат имот...   Мъжът бе опора...бе си просто...Мъж! Не шофьор на желания, въздух в костюм, не банкомат с табела: "хванеш ли го-дръж", и мирише на любов, а не на скъп парфюм...   А Тя...моята, твоята баба...бе Жена! Със главна буква, тиха, нежна красота, а сега принцеса във изгубена страна, със корона, цена и купената грехота...   Боли? Нали? Сред буйни тръни ален мак... Бъди! Мъчно, ала поне трябва да опиташ, и помни, за тях, за любовта, пак и пак, навътре попътувай и спри да скиташ...!!!