Постинг
20.02.2017 21:50 -
Епопея за любовта
Не я търси във блясъка на "нещата",
не я търси във цената на една кола,
не я търси във броя на цветята,
не носи Тя дрехи с имена...
Не я мери с обещания,числа и суми,
не я търси със двете си очи,
не пресмятай,не помни,не дарявай само думи,
гледай със сърце,измервай със мечти...
Не се страхувай,о,моля те недей!
Не я отричай,дори на две да те сече,
не я стискай,като пясък се пилей,
не закривай,нека слънцето пече...
Не доказвай,не я погубвай с обещания,
не заробвай крилата със вериги...
Тя се ражда,без да има завещания,
не я търси във филми,песни или книги...
Намери я рано сутрин във целувка нежна,
във аромата на приготвения чай...
И там,сгушена във вечер снежна,
до камина,пламтяща за един безкрай...
Тя е в петия сезон,няма жега или студ,
необятен свят от двама сътворен,
за всички други - някак малко луд,
във емоции и чувства пременен...
Намери я във силната прегръдка в мрака,
във ръката,що попива ти сълзата,
там,където няма никой - Тя те чака,
да извади от раната стрелата...
Тя е там,когато най-малко заслужаваш,
прощава,за да бъде и пребъде Тя,
на вяра учи,себе си да побеждаваш,
и ухае с аромата на единствени цветя...
Във невинната целувка и непринуден жест,
побиват тръпки,настръхват косъмчета сладко,
от припева,любим...или онзи тест,
със устни се чете по тяло гладко...
Да паднеш и пред теб протегната ръка,
зад облака - слънце,след дъжда - дъга.
Снежния човек,усмихнат във снега,
след буря и кавга - целувка,палава шега...
Тя е скрита във две,вплетени ръце,
във дребните неща,ала те не са "неща"...
Там е,във усмивката на едно лице,
във тишината,светлината на свещта...
Оцветява ти денят,става някак шарен,
и мелодия донася,кара те да полетиш,
без крила,четка и бои,ала благодарен,
искаш всички стихове да посветиш...
Разбра ли?Питам те,разбра ли коя е Тя?
Не отговаряй,а се усмихни за нея...
слушай ритъм,със сърцето ти шептя,
за Любовта си вечно ще копнея!!!
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив