Не я търси във блясъка на "нещата", не я търси във цената на една кола, не я търси във броя на цветята, не носи Тя дрехи с имена...   Не я мери с обещания,числа и суми, не я търси със двете си очи, не пресмятай,не помни,не дарявай само думи, гледай със сърце,измервай със мечти...   Не се страхувай,о,моля те недей! Не я отричай,дори на две да те сече, не я стискай,като пясък се пилей, не закривай,нека слънцето пече...   Не доказвай,не я погубвай с обещания, не заробвай крилата със вериги... Тя се ражда,без да има завещания, не я търси във филми,песни или книги...   Намери я рано сутрин във целувка нежна, във аромата на приготвения чай... И там,сгушена във вечер снежна, до камина,пламтяща за един безкрай...   Тя е в петия сезон,няма жега или студ, необятен свят от двама сътворен, за всички други - някак малко луд, във емоции и чувства пременен...   Намери я във силната прегръдка в мрака, във ръката,що попива ти сълзата, там,където няма никой - Тя те чака, да извади от раната стрелата...   Тя е там,когато най-малко заслужаваш, прощава,за да бъде и пребъде Тя, на вяра учи,себе си да побеждаваш, и ухае с аромата на единствени цветя...   Във невинната целувка и непринуден жест, побиват тръпки,настръхват косъмчета сладко, от припева,любим...или онзи тест, със устни се чете по тяло гладко...   Да паднеш и пред теб протегната ръка, зад облака - слънце,след дъжда - дъга. Снежния човек,усмихнат във снега, след буря и кавга - целувка,палава шега...   Тя е скрита във две,вплетени ръце, във дребните неща,ала те не са "неща"... Там е,във усмивката на едно лице, във тишината,светлината на свещта...   Оцветява ти денят,става някак шарен, и мелодия донася,кара те да полетиш, без крила,четка и бои,ала благодарен, искаш всички стихове да посветиш...   Разбра ли?Питам те,разбра ли коя е Тя? Не отговаряй,а се усмихни за нея... слушай ритъм,със сърцето ти шептя, за Любовта си вечно ще копнея!!!