Цялата футболна общественост се шокира от новината за уволнението на Клаудио Раниери - треньорът, който изведе скромният обтор до шампионската титла миналата година в най-оспорваното първенство в света. Ръководителите на отбор, който се бореше да не изпадне, назначи треньор, който следващата година го прави шампион (естествено с помощта на своите футболисти) и на по-следващта година, преминавайки групите на Шампионската лига и с реален шанс за продължаване към 1/4 финалите, някак внезапно прецениха, че този човек си е изпял песента в техния албум. Да, има реален риск отборът да изпадне от Висшата лига и все пак - защо, по дяволите?   Има ли благодарност във футбола и къде живее този "еднорог" в днешният материален, "китайски" футболен свят. Нима този човек (Раниери), не бе заслужил правото само да прецени и да реши кога да напусне този отбор, чиято шампионска история винаги ще бъде свеързвана с него, започна с него и (най-вероятно) ще завърши с него. И? Това ли заслужи той, да бъде изгонен през задната врата.   Никой не е вътре в съблекалнята на отбора, никой не знае проблемите от първо лице, дали са верни твърденията, че се е развалил климата и отношенията между треньорско ръководство и играчи (нормално, когато отбора не върви), но все пак остава горчилката, неприятният вкус, че днес си обожествяван от едни, а утре същите могат да те стъпчат, без дори да те погледнат в очите.    "Кралят е мъртъв - да живее кралят" - Утрешният вестник ще заличи емоциите от днес с някой мулти - милионен трансфер в Китай (примерно), но болката, разочарованието и липсата на романтика в нашето футболно (и не само) съвремие, някак обезмиля миналото, дори и скорошното такова, защото как ще постигнем утре успехи, ако не помним как сме ги постигнали вчера.   Имах треньор, който навремето ми казваше: "Във футбола няма благодарност - днес си на върха, утре вече те няма на картата". Във всяко нещо трябва да се доказваш - отново и отново, резултатите говорят за теб...но признателността, уважението понякога имат по-голяма стойност. Всички имаме славни герои в историята, които почитаме и които са ни водили и вдъхвали вяра, един такъв се роди в лицето на Клаудио Раниери - митичният му образ винаги ще остане в историята на тази велика игра, а успехът, който постигна - никой не може да му го вземе! Както и никой не може да вземе неговата усмивка (послание от колегата му Моуриньо, който сподели неговата съдба миналата година по подобен сценарий - междудругото, любопитна тенденция в Англия - след 2012-та година всеки треньор, шампион с отбора си, е уволнен или напуснал тима си - черна магия за шампионските менаджери ?).   Чао, маестро, и благодаря!