Виенско колело...като ураган понася, без да пита,кани те във танца вечен, с усмивки и сълзи живота ти оглася, на безкраен кръговрат си ти обречен...   Аз ще сляза,за миг поне,за да кажа: Съжалявам,знам че много съгреших, раницата пълна,много ми тежи багажа... Моля,простете,Вие,които нараних...   И,Вие,които със мен се подиграхте, знам,че някога и Вас са наранили, така устроен е света-нали разбрахте, и Вие със сърцето си някой сте дарили...   Бързо се минава от любов в непознати, някога близки,дори смисъл на живота, а сега част от списък с имена богати, захвърлени като използвана банкнота...   В думите чувства сме си подарявали, като звезди огрявали нашето небе, сега просто букви,на листа изпадали, белези и спомени във едно сърце...   И знам,че причина има си за всичко, обичаха ме силно и аз някога обичах, но урока си научих,разбрах едничко -  на всички Вас и аз накрая заприличах...   Извинявайте,Вие,мои минали любови, че съм бил слепец,крадец на мечти, вашите страдания и болки-моите окови... "Простете ми"-моето сърце сега крещи...   Благодаря Ви...Аз вече Ви простих, помня,че обичах-колко много е това... И аз,като Вас,сърцето си разбих, подарих го,но някой друг го изтърва...   И запомнете,че върти се колелото... на таз целувка затова се насладете, когато спре,замръзне горе нависоко, обичайте отново,любовта си подарете...!!!