Ела, как да смяташ, нека ти покажа... Но не онази математика в учебник, няма закони, числа тежат в багажа, но пълна със магия, без вълшебник...   Как едно плюс едно е равно на безкрай, и тогава вечността лесно се открива, а равенството е табу - защо?Познай... Едното, що повече обича, се разбива...   Хвърли монета, за да разбереш добре, че не винаги е "петдесе на петдесе", тогава времето забавя, може и да спре, за да откриеш какъв дар ще поднесе...   И понякога изваждаш - едно от две, но остава една избеляла, тиха нула, знакът за безкрай за края си реве, цифри - стъпала в една самотна кула...   Не се измерва, ала нявга може да тежи, уж толкова много, но няма ни една, ранена, кръвта изтича, осмицата лежи, най-тежка е винаги празната везна...   Минуси много, ала с два края са и те, две страни, за да хванат двама с ръце, не делят, а събират, когато се съзре, че за някой друг бие твоето сърце...   Разбра ли...че не трябва да пресмяташ, да броиш, да измерваш - наука не е тя, числа, наравно с чувства да подмяташ, "Отличен" две - там се крие вечността...!!!